“Мутри, вън!” работи, но “Мутри, вътре!” е по-важно

Един успешен лозунг може да свърши по-бързо и повече работа от хиляди речи. Преди близо година президентът Румен Радев каза “Мутри, вън!”. Тогава мутрите се чувстваха достатъчно силни, за да извършат назидателна акция в президентството, защото владееха трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Бонус им беше и “четвъртата власт” (медиите), която неистово ги аплодираше. Готвеха се да векуват и не виждаха заплаха за себе си нито в страната, нито в чужбина.

За по-малко от година съдбата им се прекърши, защото се оказа, че лозунгът на държавния глава е попаднал право в целта. С призива “Не на страха, ще си върнем България!” той освободи от страховете хиляди свои съмишленици, които с продължителни протести събудиха вяра в обществото, че с колективна воля може да защити достойнството си. В променената среда мутрите започнаха да мислят не толкова за по-нататъшното си забогатяване, колкото за своето оцеляване.

Къде е всесилният Бойко Борисов

  • любимецът на масите и на международното положение? От грандоманския си джип ръси брътвежи по горски пътеки, където се катери въпреки изтънелия си менискус. Когато усети, че губи властта, първата му работа бе да се укрие под предлог, че е болен или отпускар. Къде е страшилището на задкулисието Делян Пеевски, чието корпулентно присъствие витаеше от медиите, през политиката и бизнеса, та чак до прокуратурата? Изпусна въздуха като спукан балон, след като американците го боднаха с иглата “Магнитски”. От него се разбягаха както собствената му майка, така и партията ДПС, която му служеше като детска люлка за безгрижен сън. Къде е страховитият главен прокурор Иван Гешев? Вкопчил се в поста си на формално основание, днес се озърта да не бъде забелязан, когато отива към кабинета си?

Едва ли някой е вярвал преди година, че империята на мутрите е толкова уязвима. За месец служебното правителство успя само да отмести капака на официалната пропаганда, за да се усети зловонието на гнилостните процеси в държавата. Докато трае краткият му мандат, сигурно няма да запомним имената на всичките му министри, но ще помним далаверите, посочени от тях. Разбира се, никой не е изненадан, защото се знаеше, че се краде безобразно. Според доклад на групата на “зелените” в Европарламента от 2018 г. корупцията струва на България над 11 млрд. евро годишно.

Но не бива да се правят илюзии

  • в момента наблюдаваме не толкова разпад на криминалната империя, колкото снишаване на мутрите по команда. По същия начин се снишиха през 2006 г. и спряха да се избиват, изкомандвани да мируват, за да не спънат приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. После излязоха от именията си, наподобяващи бункери, смениха табелите на трибуквените си групировки и се заеха да си разпределят еврофондовете, които бяха достатъчни за всички, за да не се налага да се стрелят по улиците.

Днес са преминали към пасивна съпротива чрез укриване на информация. Протежетата им във всички държавни структури имат задачата да отказват колкото може по-дълго достъп до информация дори на новите си началници. Възприели са форма на нелегална борба. Кой би могъл да си представи такъв абсурд: шефът на Държавната агенция за разузнаване да укрива информация от държавния глава, който е и главнокомандващ? Проходилият в политиката шоумен Слави Трифонов възнамеряваше да нарече партията си “Няма такава държава”, но се оказа, че има, и направи добре, като избра друго име за политическия си проект.

Истинският фронт за отвоюване на държавата днес е информационният. Когато държавна банка като ББР укрива информация от икономическия министър, това е вид диверсия. Същото е и когато ръководството й отказва да се подчини на новите си надзорници. Когато шефът на държавното предприятие “Автомагистрали” отказва да съобщи на кого е раздавал авансово милиони и милиарди, въпреки че съдът го е задължил по Закона за достъп до обществена информация, това е атака на камикадзе срещу държавността. Когато разни осветени за злоупотреба с власт началници продължават да се държат за креслата си, значи смятат държавата за негодна да им излезе насреща, защото имат гръб, който е невидим.

Лозунгът “Мутри, вън!” ще остане актуален,

докато продължи отстраняването от държавните постове на видимата част на мутрокрацията. Възможно е след скорошните избори този процес да се засили, ако се потвърдят прогнозите да понесе още по-тежко поражение поради изпаряването на страха от нея. Протестният вот може да произведе от втория опит редовно правителство, което означава, че то ще получи време да пристъпи към разграждане на криминалните структури, паразитиращи върху държавата.

Но не е достатъчно криминалният слугинаж да бъде изгонен от кабинетите и да бъде оставен на спокойствие да консумира награбеното. Командата “Мутри, вън!” може да отпрати по екзотични направления виновниците за злините в България, които я класират на последно място в ЕС по всички показатели, освен по негативните. 30-годишният криминален преход ни е научил, че няма мутра, която да не си прави застраховка в задгранична сметка. Даже осъдените “братя” (избе)Галеви намериха тайни пътеки да се укрият в последния момент и да не понесат наказание. Просто имаха ятаци в държавните структури, които им отвориха път за бягство.

Обществото очаква друго от новите управляващи, за които ще отиде да гласува. Първо, прочистване на държавата от “ятаците”; второ, възмездие и за тях, и за главните злосторници. Промяната може да стане само под лозунга

“Мутри, вътре!” (в затвора)

Това означава реформата да засегне не само законодателната и изпълнителната власт, които зависят от парламентарните избори, но и съдебната власт, чиято позиция според конституцията е по-встрани. Обаче “встрани” не означава “над”, защото никой не е над обществото. Трябва да бъде разбит окончателно митът, издигнат от бившия главен прокурор Иван Татарчев: “Над мен е само бог”. Чувството за недосегаемост обладаваше доскоро и Бойко Борисов, който след всяка лъжа обелваше очи нагоре и се кръстеше, за да получи опрощение от Началника. За недосегаем се смяташе и олигархът от първостепенна държавна значимост Делян Пеевски. Сигурно и техният закрилник Иван Гешев живее с илюзията, че няма кой да му търси сметка. Вероятно ще се намерят и съдии, които, позовавайки се на своето вътрешно убеждение, биха отправили предизвикателство към обществото, сякаш глас от небето им диктува какво да правят.

Но никой не е по-голям от народа си. Ако магистрати продължат да слугуват на криминалния елит, ще си заработят заедно с него подходящи места за размисъл относно вътрешните си убеждения. Обществото очаква с интерес имената на лицата в съдебната система, сдобили се с имения и банкови сметки в чужбина. Вече стана дума за наличието на такъв списък и огласяването му не може да се отлага безкрайно. Магистрати и мутри рамо до рамо в затвора – защо не? Щом са били заедно навън, ще се погаждат и вътре.

Check Also

Arab Coalition Carries Out Airstrikes On Locations In Yemeni Capital

Operational objectives of airstrikes on locations in Yemen’s capital had been achieved, the Arab coalition …