Пат с оставка

След оттеглянето на премиера Зоран Заев политическата несигурност в Скопие ще забави разрешаването на спора със София

Зоран Заев е единственият премиер в 30-годишната история на Северна Македония, подавал оставка. И то два пъти. Вторият дойде в неделя, след като неговият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) загуби на втория тур на местните избори столицата и други важни градове.

Оттеглянето на Заев – както като премиер, така и от лидерския пост в СДСМ – дойде като шок за мнозина, което вероятно се дължи на факта, че политиците, спазващи обещанията си, са почти непознато явление на Балканите. Няколко дни преди вота Заев обяви, че е “all in” (използвайки израза на английски за залагане и рискуване на всичко) и ще подаде оставка, ако партията му не спечели. “Решението е взето, нека хората направят своя избор. Това не е заплаха,” каза той по време на тв шоу.
Реклама

Ако трябва да се намери нещо положително в ситуацията, то е, че постъпката на Заев е рядък пример за поемане на политическа отговорност дори без това да е необходимо. Неприятното е, че оставката му хвърля Северна Македония в политическа несигурност, която може да прерасне в политическа криза. А също така отваря пътя към връщането на власт на ВМРО-ДПМНЕ, която в профила си в Twitter Флориан Бийбър, експерт по Балканите от Университета в Грац, определя като “нереформирана, националистическа и про-Орбан”.

Всичко това е лоша новина и за България. Анти-българските послания са основен коз в политическия инструментариум на ВМРО-ДПМНЕ в последните години, а кампанията за местния вот показа, че и СДСМ се изкушава да дърпа тази струна. С изострянето на политическата обстановка в Северна Македония и вероятното преминаване на партиите в предизборен режим, езикът и позициите по отношение на България по-скоро ще се втвърдяват, отколкото да се смекчават. С което хоризонтът за разрешаване на спора между София и Скопие и отпушването на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС се отдалечава.
Заев си тръгва, но кой идва

Равносметката след местния вот изглежда така – Северна Македония се озова с премиер в оставка, повечето общини минаха в ръцете на опозицията, а във въздуха са надвиснали предсрочни парламентарни избори. Числовото изражение на поражението на СДСМ е 16 спечелени общини срещу победа на ВМРО-ДПМНЕ в 42 от общо 80, включително в столицата Скопие и други важни градове като Битоля, Охрид и Куманово.

Този резултат показва отскачане на политическото махало вдясно, след като на предишния местен вот през 2017 г. СДСМ спечели 57 общини, а ВМРО-ДПМНЕ – едва пет. Знакова за партията на Заев е загубата в Скопие, където Петре Шилегов от управляващите социалдемократи отстъпва поста на подкрепяната от ВМРО-ДПМНЕ Данела Арсовска, която взе 55% от гласовете. Срещу Арсовска в последните дни имаше кампания от страна на СДСМ, в която като компромат бе използвано твърдението, че тя има българско гражданство. Арсовска отрича, а случката не й попречи да стане първата жена кмет на Скопие. “Този черен PR срещу Арсовска беше направен много тромаво и се върна като бумеранг срещу СДСМ,” казва пред “Капитал” проф. Катерина Колозова, директор Института за социални и хуманитарни науки в Скопие.

Завоят надясно е факт, друг е въпросът дали беше нужно Заев да се оттегля. Както самият той обяснява, идеята на залога с оставката е бил да мобилизира “прогресивната част” на обществото да подкрепи проевропейската политика на СДСМ. Но с ниската избирателна активност се получи така, че той мотивира всички, които искат край на управлението му, докато поддръжниците му, разочаровани от блокажа с ЕС, си останаха вкъщи. Така премиерът “падна жертва на собствения си блъф”, обобщава в анализ за Balkan Insight Ана Петрушева, директор на македонския офис на BIRN.

Част от обяснението за поражението на СДСМ е “външна”. След тъмната ера на предшественика му Никола Груевски, довела до вътрешно мракобесие и външна изолация, Заев дойде със заявка да проветри и отвори страната. Той спечели международни аплодисменти за Договора за добросъседство с България и Преспанското споразумение с Гърция, което промени името на държавата на Северна Македония и отвори пътя й към членство в НАТО.

Но с блокирането на началото на преговорите за влизане в ЕС първо от Франция през 2019 г., а после и от България миналата година, Заев нямаше как да изпълни основното си обещание – страната да влезе в ЕС. Резултатът е, че много от “прогресивните гласоподаватели”, както ги нарича Заев, просто са изгубили надежда, че вратите на ЕС някога ще се отворят. Комбинацията от атаките в “предателство” от националистическата опозиция заради договора с Гърция и разочарованието от бавния напредък по обещаното разграждане на режима на Груевски и битката срещу хроничната корупция и клиентелизъм не помага за популярността на правителството. Към това се прибавят стагниращата икономика, корупционните скандали с високопоставени фигури от властта и лошото управление на пандемията, в символ на което се превърна взелият 16 жертви пожар в модуларната ковид болница в Тетово през септември, след който премиерът отказа да приеме оставката на здравния министър.

Има и по-специфични причини за загубата. “Съществува обективно недоволство от местната власт, която беше тромава, неориентирана към услуги за гражданите и по-демократична и отворена за критики, но по-малко ефективна от местното управление на ВМРО-ДПМНЕ, което помним. ВМРО-ДПМНЕ е технократска партия, ориентирана към резултати, което на местно ниво се оценява от гражданите,” казва проф. Колозова. Тя посочва и още един фактор за събарянето на Заев – битката срещу него от кръгове от СДСМ, които не могат да му простят отварянето към България. “Има наказание срещу Заев от стари елити, които не приемат опита му да предефинира партията и да промени десетилетната философия на СДСМ за “равна дистанция” от всички съседи. Заев се опита да я промени на “равно сближаване със съседите” и – дори още по-страшно за старите членове на СДСМ – малко по-дълбоко и по-истинско сближаване с България. Зная, че в България има недоволство от Заев по отношение на изпълнението на договора, но този документ е истинска ерес за десетилетната “правоверност” в СДСМ по отношение на регионалната политика,” казва Колозова.

Проблемът е, че Заев не оставя след себе си ясен наследник нито в партията, нито в правителството. И както казва анонимен висш функционер от СДСМ пред DW, може да има много кандидати да влязат в битката за партийното лидерство, но малцина биха искали да поемат управлението на страната насред дълбока политическа и икономическа криза.

Три варианта и много несигурност

Липсата на очевиден следващ премиер е една от причините коалиционните партньори на СДСМ – Демократичният съюз на албанците (ДСИ) и по-малките албански формации – да се опитват да разубедят Заев и го молят да остане. След среща в понеделник между партиите от правителството първият зам.-премиер Артан Груби (ДСИ) заяви, че всички са били против оставката на Заев, която е била шокираща за тях и те я смятат за “ненужна” и “прибързана”. Проф. Жидас Даскаловски, преподавател по политология от битолския университет “Климент Охридски”, посочва пред “Капитал” още един аргумент защо ДСИ и нейният лидер Али Ахмети са против оттеглянето на премиера: “Има договорка между Заев и ДСИ, според която в последните 100 дни на управление на коалицията премиер ще бъде човек от ДСИ. В случай на оставка тази договорка става проблематична”.

Изглежда, че засега никоя от формациите в управлението не иска предсрочни избори. Така най-вероятният вариант е крехкото управляващо мнозинство (62-ма депутати в 120-членния парламент) да се опита да излъчи ново правителство. Но не е ясно дали мнозинството ще удържи без Заев и освен това пак се стига пак се стига до въпроса кой ще бъде премиер. Според Колозова освен желанието на коалиционните партньори за оставане на Заев може да има и международен натиск в тази посока. “В момента няма кооперативен лидер, който би могъл да разреши кризата с присъединяването към ЕС. Наясно съм с недоволството в България, но алтернативите на Заев в момента ми се струват по-лоши с оглед на двустранните отношения. Всеки следващ лидер на СДСМ, ако не искаме да видим изолационизъм и нова политика на “равна дистанция”, трябва да бъде избран от тесния кръг на политическото ръководство на партията”, смята директорът на Института за социални и хуманитарни науки. А освен това трябва да бъде приет и от албанските партньори.

Втората опция е да се състави служебно правителство, което да включва експерти. И третата, която изглежда най-малко вероятна, са нови избори, за каквито настоява лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Този вариант е и най-притеснителният, въпреки опитите на партията да се изчисти от наследството на избягалия в Унгария Никола Груевски. “Ерата на груевизма продължава и не очаквам много по-различна политика от тази в миналото. Патриотично мотивираният изолационизъм и добрите отношения единствено със Сърбия и Унгария ще продължат. Да не забравяме, че Данела Арсовска е почетен консул на Унгария, така че линията на сътрудничество е символично очертана,” казва Катерина Колозова.

В тази посока сочи и една случка от последните дни. На учредителното събрание на новия общински съвет в Щип мнозинството от ВМРО-ДПМНЕ положи клетва с декларация, на които пише Република Македония, а не Република Северна Македония. Това е нарушение на Преспанския договор с Гърция, който забранява използване на старото име на държавата в официални документи. Дори това да е просто дребна местна провокация, завръщането на ВМРО-ДПМНЕ на власт вероятно ще изпъне доста нерви в София, но и в Атина.

Check Also

How America Can Feed the World

To Prevent a Global Food Crisis, Expand the Lend-Lease Program The Russian invasion of Ukraine …