Eurasia Press & News
Една от основните причини, поради които Партията на справедливостта и развитието (АКП) – формацията на турския президент Реджеп Таийп Ердоган – управлява от 2002-а година насам, е тази, че тя успя да формира здрав алианс с т.нар. “черни турци”. Това са хората, които живеят във вътрешността на Анадола, обикновено са по-религиозни, с по-нисък образователен ценз и работят в сферата на селското стопанство, строителството, текстила и т.н. Ако е възможна ислямистка работническа класа, то тук става въпрос за нея. Въпросният сегмент бе специално обгрижван от държавните политики на АКП – с най-различни бонификации (субсидии и обществени поръчки).
Именно тази специална грижа на партията на турския президент спрямо “черните турци” направи така, че немалка част от тях промениха социалния си статус, изкачвайки се до средната класа в страната. Според данните на Световната банка турската средна класа се е увеличила от 18 до 41% в периода от 1993-та до 2010-та година (имайте предвид, че 90-те години са известни в Турция като “загубеното десетилетие”). Иначе самото словосъчетание – “черни турци” – се популяризира от турско-френския социолог Нилюфер Гьоле, в опозиция на “белите турци”, които са секуларно-ориентираните хора от средната и високата класа по крайбрежието на страната.
Обезценяването на турската лира, която загуби 51% от стойността си спрямо началото на годината, а в момента един долар се разменя срещу над 15 лири, както и инфлацията от 21,7% за миналия месец ноември, са на път да разклатят иначе здравата връзка между Ердоган и “черните турци”. Нещо повече, признаци за това вече сме виждали, особено на последните местни избори в страната, когато АКП загуби Истанбул и Анкара (където, поради характерната за страната миграция от вътрешността към големите градове, се дислоцираха част от “черните турци”).
Опитите на турския президент да парира все по-видимото недоволство, включително чрез покачването на минималната работна заплата в страната от следващата година с 50% до 275,4 долара (4250 лири), за което news.bg писа, на този етап като че ли не постига желания ефект. Още повече, че и с това увеличение минималната работна заплата остава в най-ниската си стойност от 2005-та година насам, когато тя се е равнявала на 257 долара.
А разширяващата се пролука между инфлацията и политиката на турската Централна банка да смъква основния си лихвен процент, ще обезкуражи гражданите да държат депозитите си в турски лири, пише Мустафа Сонмез за Al-Monitor. Според автора, който цитира официална статистика, и без това 64.2% от всички банкови депозити (на обща стойност от 5.4 трилиона лири/350 млрд. долара) са в чуждестранна валута към този 6-ти декември. Т.е. около 35% от депозитите са все още в турски лири, но анализаторът заключава, че “всеки е наясно, че да се придържа към лирата, означава отрицателна доходност или стопяване на спестяванията”.
В основата на това сриване на турската лира стои компрометираната независимост на турската Централна банка, чийто суверенитет да формира монетарната политика на страната бива нарушаван от Ердоган, който сам определя себе си като враг на високите лихвени проценти. Счита се, че разбиранията на турския президент спрямо лихвите са базирани на критичното отношение на исляма към тях. Великият мюфтия на Оман, Ахмед Бин Хамад Ал-Халили, междувременно подкрепи тази политика на Ердоган, насочена срещу лихвените проценти, казвайки, че мюсюлманските правителства трябва да последват примера на държавния глава на южната ни съседка, а всеки, който се занимава с лихварство, е “прокълнат”.
Обратно на тази логика е стандартната икономическа, според която, ако инфлацията се покачва, трябва да се вдигне (а не да се смъква) и лихвеният процент.
От друга страна, обезценяването на турската лира трябва да доведе до покачване на износа на страната и до нови инвестиции поради по-ниската цена на труда и производството. С подобно разбиране можем да си обясним необичайните действия и упоритост на Ердоган в преследването на тази му политика срещу високите лихви. Турският експорт, например, се е увеличил с 25.6% в третото тримесечие на тази година спрямо това от миналата. Според държавния глава на югоизточната ни съседка това е китайският модел (Пекин е често обвиняван, че спекулира със стойността на юана, за да осигури нови пазари за собствения си износ, понижавайки цената му).
Когато обаче турските граждани биват запитани как оценяват работата на турския президент, 39.3% дават положителна, а 54.5% – отрицателна оценка (при 6.2%, които заявяват, че нямат мнение). Данните са на Metropoll, а изследването е направено в средата на миналия месец ноември, при извадка от 1514 човека от 28 провинции.
Според данните на MAK Consultancy пък, също от края на миналия месец, АКП е първа политическа сила с 29.5%, което е продължаващ електорален спад за формацията на турския президент. Втора се нарежда най-голямата опозиционна Народно-републиканската партия с 23% от гласовете; трета е Добрата партия с 14%, а коалиционният партньор на АКП – Партията на националистическото действие, би останала извън Парламента с 7.5 пункта (кюрдската Демократична партия на народите получава 9%, което е с един по-малко от 10-процентовия праг за влизане в Меджлиса на страната). А подобни данни биха означавали, че АКП може да бъде заобиколена при формирането на ново турско коалиционно правителство.
В други, паралелни данни, излизали в рамките на годината, Реджеп Таийп Ердоган губеше директния президентски сблъсък от всеки потенциален кандидат на опозицията. Било с под процент разлика (Реджеп Таийп Ердоган срещу председателя на НРП Кемал Кълъчдароглу), било с около 16% дистанция (действащият президент срещу кмета на Анкара Мансур Яваш).
С оглед на допълнителното обезценяване на турската лира, инфлацията и поскъпването на цените на основни храни и стоки, ако социолозите регистрират промяна на данните в нагласите на турските граждани през текущия декември месец, то е твърде вероятно да очакваме тази промяна в посока, която не би се харесала на турските власти.
В крайна сметка може ли лирата да направи това, което опозицията на турския президент не успява на парламентарни избори от 2002-а година насам: да победи турския Реджеп Таийп Ердоган?
И ако “черните турци” са ключов фактор в изборните му победи, то те могат да се окажат също толкова важни и за критичното намаляване на подкрепата за Ердоган. Все пак пред лирата всички са равни, а тя, лирата, продължава да пада. Ще я последва ли Ердоган?
