Москва гони НАТО от България? А кой ще ни пази от Турция?

Миналата седмица руският външен министър направи груба грешка – уточни, че Москва настоява НАТО да си изтегли войските от Румъния и България. Не е някаква новина. В ултиматума, който Путин връчи на САЩ още преди месец, пише, че военните сили на НАТО трябва да се върнат, където бяха през 1997 година.

Това включва и България, но тя не е спомената поименно. Тази липса на конкретика все пак даваше на родните политици възможност да играят на умрели лисици. Но Лавров ги събуди и ги принуди да излязат с гневни декларации срещу Кремъл. И какво спечели с това?

Вярно, за Кремъл българският политик и неговите декларации са последната дупка на кавала. Да си говори каквото си ще. За Русия има само един меродавен играч – Чичо Сам. Вече четвърто десетилетие тя се е втренчила в него и само в него, от началото с любов, а напоследък и с омразата на измамената и изоставена съпруга.

Изпълнена с презрение към своята близка и далечна периферия, Москва остана без периферия. Сега

очаква Вашингтон

да ѝ реши

проблемите, които

сама си създаде

и продължава да създава. Тя сама закри Варшавския договор, а сега е гневна, че всички хукнаха към НАТО. Сама скъса търговските договори с тях и ги повери на своите хищни олигарси – а сега е сърдита, че бленуват да членуват ЕС. Не пропуска възможност да ги шамароса, а сега се чуди, че не получава дължимата любов.

Украинците се пържат в много по-нажежен словесен тиган от десетилетия. Същото важи и за естонците, латвийците, поляците, казахите, грузинците и така нататък. Всички до един са предатели и отродници. И докато някои се чудеха как да се махнат от СССР, други, като например Украйна, преди 30 години искаха да останат.

Но да се върнем към 1997 година, когато за нас членството в НАТО бе научна фантастика, а интелектуалците ни още бяха русофили. С Русия вече бяхме скарани, тъй като Виденов, самият той съветски възпитаник, не даде българските газопроводи на “Газпром”. После пък Костов се обърна срещу “Топенерджи” – далаверата на руските олигарси. По средата между двете някой рускоезичен застреля Андрей Луканов.

В същото време

турският посланик

привика група

български главни

редактори

за да им съобщи, че отношенията между София и Анкара са на историческото дъно. Това прозвуча доста зловещо. Самото съществуване на България бе под въпрос.

По онова време Турция бе против влизането на България в НАТО – това може да се прочете във фундаменталната “Стратегическа дълбочина” от Ахмет Давутоглу, който по-късно стана външен министър, а после и премиер. Днес сме приятели и дори съюзници с Анкара, но винаги ще имаме едно наум, защото тя има лошия навик да нахлува във всички свои съседки, които не са в НАТО.

Това е истинската заплаха за България – никой у нас не очаква нападение на Русия. Но ако Москва иска да ни лиши и от символичната защита от Турция, не само, че убива последните остатъци от братската признателност, но обезсмисля цялата пролята руска, украинска, латвийска, финландска и всякаква друга кръв за свободата на България.

Разбира се,

НАТО няма да се

изтегли от България

и Москва го знае много добре. Тя просто вдига мизата в една игра на покер, в която разполага с чифт седмици, а Чичо Сам държи каре аса. Истината е, че да плаши САЩ с нахлуване в Украйна, е като да плаши куче със салам.

Нахлуе ли в Украйна, Русия сама влиза в капана. За разлика от 2015 г., украинската армия вече е добре въоръжена и патриотично нахъсана. И въпреки че руската армия ще надвие, с това конфликтът няма да спре. Тъкмо обратното – ще се разрасне многократно.

Тогава вече НАТО ще се бие с Русия до последна капка украинска кръв. Ще изпрати достатъчно ракети тип “Джавелин”, за които руските танкове са като от картон. Пред най-новите ракети от типа “Стингър” щурмовите хеликоптери и ниско летящата авиация са като патици. В окупираните територии ще възникне мощно партизанско движение.

Рано или късно Русия ще се изтегли от Украйна като от Афганистан, а Путин ще падне от власт и ще трябва да се спасява с всичките си приятели и роднини в Китай. Ето защо на двучасовата си пресконференция американският президент Байдън подхвърли двусмислица – че при едно по-малко нашествие (minor intrusion)и санкциите ще са по-малки. Аха, рекъл си е проницателният руски генерал – старецът е сенилен и се издаде, без да иска. А всъщност леко открехна вратата към капана.

Струва ми се, че Путин

няма да се върже –

досегашните намеси в Грузия, Сирия и Казахстан показват, че е голям реалист, претегля внимателно съотношението между разходите и печалбите. Но истината е, че Русия вече е в капан и трябва да избира – дали по-малки загуби, но за още десетилетия напред, или да играе ва банк и бързо да загуби всичко. Така е, когато блъфира противник с много по-силна ръка и повече чипове. Аз лично не виждам добър изход от тази ситуация, но бих го посъветвал да отвори “Изкуството на войната” от Сун Дзъ. Пет века преди новата ера големият китайски пълководец дава следния съвет – ако твоята армия е по-слаба, никога не влизай в пряк сблъсък с основните сили на противника. Именно това вече близо 40 години се опитва да прави Русия. Губи позиции в малките държави и после се чуди защо е попаднала в обкръжение.