Бягай, Македония. Чакаме те

Коментарът е от профила на автора във фейсбук.

Македонияяяяя. Имам чувството, че винаги съм я писал така. Не е само заради Слави. Закърмени сме с идеята, че Македония не се изговаря, а се крещи. Или поне се пее – за девойчето, китка шарена…

За мен Македония беше баба ми. Казваше как са бягали от там и аз, наивно невръстен, си представях как – хванати за ръце, млади и стари – тичат като в някаква неземна олимпиада, на бавен каданс. Романтично ми звучеше, някак неясно защо. Бягали…

Може би сме прекалено много тези, дето сме развили хлапашки, мъглив блян към Македония. Ние, глуповатите наследници на онези, дето сме си ги представяли да бягат от там, хванати за ръце…

Реалността е друга. Македония не е част от нас вече повече от век. Половината от това столетие тази земя прекара в усилия да се превърне в Словения, както обещаваше Тито на всички в Югославия. Другото време изгуби в отчаяно търсене на себе си.

Крясъците “Македония!” не помагат за това търсене. Те се чуват и от двете страни на границата прекалено дълго, истерично и подмолно – все използвани от популисти, патриотари, търсещи начин да бъдат забелязани, безмилостно тъпчейки рани, отворени преди повече от век.

Радвам се, че днес, най-накрая се появи малка светлинка разум в политическите истерици, поне от тая страна на барикадата. И най-накрая имаме шанс да се сетим за изтърканата истина, че ако искаш някой да бъде твой, трябва да го пуснеш на свобода.

Бягай, Македония. Чакаме те.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.